Честит Празник на средата на есента :)

Почивно време: 19 септември 2021 г. – 21 септември 2021 г.

Популяризиране на китайската традиционна култура

Китайски традиционен фестивал – Празник на средата на есента

Радостният Празник на средата на есента, третият и последен празник за живите, се празнуваше на петнадесетия ден от осмата луна, около времето на есенното равноденствие. Мнозина го наричаха просто „Петнадесетата от осмата луна“. В западния календар денят на фестивала обикновено се случваше някъде между втората седмица на септември и втората седмица на октомври.

Този ден също се смяташе за празник на реколтата, тъй като плодовете, зеленчуците и зърното бяха събрани по това време и храната беше в изобилие. С уредени просрочени сметки преди фестивала, беше време за почивка и празнуване. Хранителни приношения бяха поставени на олтар, поставен в двора. Могат да се видят ябълки, круши, праскови, грозде, нарове, пъпеши, портокали и помело. Специалните храни за фестивала включваха лунни торти, варено таро, ядливи охлюви от таро петна или оризови полета, приготвени със сладък босилек, и воден калтроп, вид воден кестен, наподобяващ черни биволски рога. Някои хора настояваха да се включи и вареното таро, защото по времето на създаването таро беше първата храна, открита през нощта на лунна светлина. От всички тези храни тя не може да бъде пропусната от Празника на средата на есента.

Кръглите лунни торти, с размери около три инча в диаметър и един и половина инча дебелина, наподобяваха западните плодови торти по вкус и консистенция. Тези сладкиши бяха направени със семена от пъпеш, семена от лотос, бадеми, мляно месо, паста от боб, портокалови кори и свинска мас. В центъра на всяка торта се слагаше златист жълтък от осолено патешко яйце, а златистокафявата коричка беше украсена със символи на празника. Традиционно тринадесет лунни торти бяха натрупани в пирамида, за да символизират тринадесетте луни на „пълна година“, тоест дванадесет луни плюс една междинна луна.

Празникът на средата на есента е традиционен празник както за хан, така и за малцинствените националности. Обичаят на почитане на луната (наричан xi yue на китайски) може да бъде проследен назад до древните династии Ся и Шан (2000 г. пр. н. е. – 1066 г. пр. н. е.). В династията Джоу (1066 г. пр. н. е. – 221 г. пр. н. е.) хората провеждат церемонии, за да поздравят зимата и да се покланят на луната, когато настъпи Празникът на средата на есента. Става много разпространено в династията Тан (618-907 г. сл. н. е.), че хората се наслаждават и боготворят пълната луна. В династията Южна Сун (1127-1279 г. сл. н. е.) обаче хората изпращат кръгли лунни торти на своите роднини като подаръци в израз на най-добрите си пожелания за събиране на семейството. Когато се стъмни, те гледат нагоре към пълната сребърна луна или отиват да разглеждат забележителностите на езерата, за да отпразнуват празника. От династиите Мин (1368-1644 г. сл. н. е.) и Цин (1644-1911 г. сл. н. е.), обичаят за празнуване на Празника в средата на есента става безпрецедентно популярен. Заедно с празника се появяват някои специални обичаи в различни части на страната, като изгаряне на тамян, засаждане на дръвчета в средата на есента, запалване на фенери на кули и танци на огнени дракони. Въпреки това, обичаят да се играе под луната не е толкова популярен, колкото беше в днешно време, но не по-малко популярно е да се наслаждавате на ярката сребърна луна. Всеки път, когато празникът започва, хората ще гледат нагоре към пълната сребърна луна, ще пият вино, за да отпразнуват щастливия си живот или ще мислят за своите роднини и приятели далеч от дома и ще им отправят всичките си най-добри пожелания.